НИЕ ЗА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ ЗА НАС…

Два месеца преди Националния конгрес по ревматология през 2018 г., председателят на Българското дружество по ревматология проф. Р. Стоилов ни възложи да заснемем половинчасов документален филм по повод трийсет и петгодишната историята на дружеството – срок, изключително кратък за подобен род дейност. Трябваше да се изяснят основната концепция и структура на филма (целта беше ясна), да се определят лекарите, които ще бъдат интервюирани, да се получи съгласието им, да се определят датите и местата на снимките (трудно е да събереш десетина ангажирани със задълженията си изявени лекари), да се систематизира документалния материал, сценарият да се напише… И още – да се осигури техниката, екипът да се сформира, режисьорската книга да се оформи – задачи, присъщи за всеки филм. С режисьорката Валентина Фиданова-Коларова приехме предложението като предизвикателство (впрочем не отказваме и най-непосилните задачи – въпрос на характер и темперамент) и стръвно се нахвърлихме – аз върху сценария, тя върху организацията на филма. Бяхме улеснени в известна степен от направата на филма „История на ревматологията в България“ няколко години преди това. Екипът ни бе налице от предишни филми, моята книга със същото заглавие ми помогна бързо да напиша сценария и Валя да го заснеме. Решихме, че работещата формула е „Ние за себе си и другите за нас – ние като факти, другите за нас като оценка…“ – това всъщност бе ключът към филма.
Заснехме дуайените в ревматологията проф. П. Солаков и проф. Д. Димов, тримата професори от Клиниката по ревматология в София – Рашков, Стоилов и Коларов, колеги от други специалности, с които сме в тесни професионални отношения – акад. Ив. Миланов, проф. Ива Петкова, проф. Р. Кастелов, проф. Р. Коларов, д-р Д. Дечев – изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, болните Албена и Димитър Яневи. Въпреки горещите ми настоявания, за съжаление, проф. Й. Шейтанов отказа да застане пред камерата. Дълбоко уважаван от нас – неговите ученици, той би могъл да каже интересни неща, тъй като историята на Българското дружество ревматология в голяма степен е свързана с неговата дейност и с неговото име в продължение на осем години, през които бе председател на дружеството. Това бе негов избор и ние го зачетохме, разбира се.
Валя работеше по дванайсет и повече часа, но успя да заснеме и монтира филма в срок. Премиерата му бе в края на м. май същата година в Риу Правец, където се проведе поредния конгрес на Българското дружество по ревматология.