БОЛЕСТТА НА ЦАРЕТЕ…

От времето, когато бях асистент на проф. П. Солаков в Медицинския факултет в Пазарджик имах интерес, мога да го определя и като „професионална слабост“, към подаграта - болестта на царете. От първото описание на болестта от Инхотеп (2650-2600 г. пр. Хр.) преди повече от 4600 години в Египет, следващото в „Хипократовата колекция“ на Хипократ (466-377 г. пр. Хр.), през научния труд „За подаграта и воднянката“ на Томас Синденхайм, считан за английския Хипократ, публикуван през 1680 г., до днешни дни подаграта продължава да е обвита в загадъчност и обект на множество проучвания и произволни интерпретации от болните и здравите, от лекари, народни лечители и непрофесионалисти. Била е отразена в картините на много средновековни художници, обявени сега за шедьоври на изобразителното изкуство, на литературни текстове и медицински книги. Била е наричана “Morbus dominorum at dominus morborum“- Болест на царете и царица на болестите. Впечатлението, че подаграта се среща по-често при политици, интелектуалци, артисти, пълководци и изобщо при дейни, енергични и реализирани мъже в обществото и живота е описано от Хипократ в неговата научна колекция, по-късно наблюдението е препотвърдено от видни писатели, един от които е Чарз Дикенс. Съвременното обяснение е, че пикочната киселина, която предизвиква типичните подагрозни кризи, е в една химическа група с кофеина, теофилина и теобромина, които се екстрахират от кафето и чаените растения и действа на същите клетъчни мозъчни рецептори, на които действат те. И, ако се пие кафе или чай и нервната система е възбудена няколко часа и възбудата постепенно спада, като отзвучи ефекта на посочените алкалоиди, подагриците непрекъснато са „автоактивирани“ от пикочната киселина. Тези и много други специфични за болестта моменти подържаха в продължение на много години и продължават да подържат интереса ми към тази магична болест. Израз на този интерес бе и обявяването на докторантура за подаграта като риск за сърдечно-съдови заболявания, която д-р Рада Ганчева защити блестящо под мое ръководство. Другият резултат бе издаването на една от книгите от поредицата „Двайсетте най-чести ревматични болести“, които бяха описани и в третата и в обединената четвърта книга от поредицата „За човека, болестта и още нещо. Ревматични болести за пациенти“. И последното следствие бе заснемането на филма „Болестта на царете“ по мой сценарий върху тескстове от цитираните книги, мои лекции на тази тема, които в продължение на петнайсет и повече години изнасях пред общопрактикуващи лекари, лекари-специализанти по вътрешни болести и ревматология, стажант-лекарии и студенти-медици, стоматолози и фармацевти. Режисьорката Валентина Фиданова-Коларова обогати сценария в окончателния вариант на филма с множество репродукции на картини на бележити художници, изобразили страдащите подагрици, много често на маса, отрупана с пиене и мезета, с анимация, показваща пикочните кристали и клетките, които ги унищожават, интервюта с лекари и болни. Филмът бе много добре приет от лекари и болни, което бе моята награда за дългите години „ровене, препъване и кретане“ из дебрите на екзотичната болест на царете.