Откровение

ТИХИЯТ КРАДЕЦ


Съществен момент при писането на сценарий, независимо дали за игрален или за документален филм, освен вълнението, е сценаристът да има и усещането за филма като звук, цвят, движение, развитие и образ преди да е седнал зад компютъра. В тази насока усещането ми за замисления филм „Тихия крадец“ за остеопорозата - една от най-честите ревматични болести, която се среща предимно в напредналата възраст на жената, бе за многобагрието и красотата на късна есен, когато все още се усеща топлия полъх на лятото, а зимата все още е далеч, такава, каквато е жената на тази възраст – пищна, топла, цветна, блага и спокойна. Другото ми усещане бе за поезия – намерихме я с режисьорката в стихотворението „Жената с шапката от слама“ на поетесата от Пазарджик Елена Деянова. Позволи ни да снимаме по стихответе й с радост. Третото усещане бе за подлост и коварство, което се промъква тихо и незабележимо – така болестта краде костно вещество от костите на жената. И не на последно място – за волността и красотата на младата жена, която в бяла рокля и с шапката от слама в ръка подлудява младите мъже... Тези моменти изкристализираха в хода на писането на сценария, снимките и работата над филма. Сега, след осем години, ми се губи кои идеи бяха само мои, кои на Валя и кои - общи. Желанието и на двамата бе, освен да дадем представа и информация за болестта, да вдъхнем увереност на болните, че изход има, че могат да намалят рисковете от усложнения в голяма степен, че болестта не е присъда, а следствие от дългия живот, че верния лечебен отговор могат да намерят в кабинета на профилирания ревматолог или ендокринолог – специалистите, които са най-добре запознати с тази костна болест.

Филма заснехме в късната есен на 2009 г., като съчетахме интервюта за същността на болестта, рисковет за жената, възможностите за профилактика и лечение на водещи български ревматолози, ендокринолози, гинеколози и онколози и проф. Ризоли от Швейцария – един от водещите световни специалисти в областта на остеопорозата и актьорска игра на Белла Цонева, Стефан Илиев, Мая Кисьова, Латинка Петрова и Богдана Вульпе. Включихме и интервюта с болни, които снимахме, т.е. операторът и режисьорката снимаха край морето и в различни градове на България – Велико Търново, Варна, Стара Загора, Пловдив. Аз работех в клиниката в София и коментирахме идеите по телефона. Искахме да покажем и част от красотите на страната в хармония с красотата на есента и на жената над шейсет години, за да се получи едно въздействащо, монолитно, художествено изградено цяло. Започнахме и завършихме с топлите и емоционални стихове на Елена Деянова и вдъхващата усещане за еротика и тайнство разходка на Мая Кисьова в бяла рокля и с шапката от слама по брега на езерото в Борисовата градина под грейналите погледи на мъжете, които пият кафе в страни и се наслаждават на красивата жена. Получи се многобагрен и топъл оптимистичен филм.

Като предишния медицински документален филм „Бялата лястовица“, „Тихият крадец“ показахме на различни научни ревматологични и еднокринологични форуми в страната, на пациентски сбирки, показхме го и на Първия симпозиум върху остеопорозата в Босна и Херцеговина, проведен през 2013 г. в Сараево, където бях поканен като специален гост от България от водещия босненски ревматолог проф. Соколович, на прожекциите на Българската филмова академия, на фестивала на документалното кино „Златния ритон“ в Пловдив. Филмът бе добре приет, голямата част от зрителките споделиха, че вече не се страхуват от болестта, за която са чели във вестници и списания и са чували от съседки и приятелки. Надеждата и ведрите им усмивки бе наградата за екипа и за мен като сценарист и лекар.


« Обратно