ХУМИРА 10

По повод десетата година от въвеждането на препарата Humira за лечение на рвматоидния артрит, псориатичния артрит, ювенилния артрит, болестта на Бехтерев и болестта на Кронот фармацевтичната компания тогава Abbot Pharmaceuticals, сега Abbvie ми възложиха да заснемем с нашия екип кратък рекламен филм за препарата за представяне пред специализирана медицинска публика – общопракикуващи лекари, ревматолози и гастроентеролози, които най-често са в контакт с болните от цитираните болести. Привидно задачата изглеждаше лека – „Какво са там някакви си десет минути?...“, но всеки, който се е занимавал с творчество знае, че най-трудни за изграждане са кратките форми, да кажеш много неща за малко време. Популярен е изразът: „Извинявай, че ти пиша дълго писмо, но нямах време да ти напиша по-кратко“. Същественото е да намериш „ключа“ към съответната задача, т.е. конструкцията, формата, за да реализираш по най-добрия начин творческите си намерения, да изразиш най-добре посланието на творбата. Сроковете бяха кратки, задачата – сложна. Нямаше време за пространни проучвания, писане на варианти на сценария, обсъждане сцена по сцена на бъдещия филм. Въз основа на натрупания вече опит при заснемането на медицински документални филми на различни теми, с режисьорката решихме, че най-добре ще изпълним задачата, ако приложим изпитаната схема и заложим на „емоционалната“ карта – простичко, кратко, ясно, без излишен апломб болните да разкажат с няколко думи за болестта си и за ефекта от лечението. Това винаги предизвиква умиление и състрадание в зрителите. Освен това, ангажирайки емоционално зрителя, шансът за реакция от негова страна е много по-голям, отколкото да му дадем или цитираме няколко сухи статистически числа и факти и да „загасим“ екрана. Нахвърлихме основните моменти и идеи повечето като стъпки за заснемане на филма, колкото като конкретен текст за интерпретация и размисъл от режисьора и снимачния екип. Оставаше да намерим подходящите двама-трима болни – трябваше да се интелигентни, с образен език, емоционални, да не се смущават да говорят пред камера. Колеги ревматолози ни посочиха няколко болни, ние избряхме трима. Заснехме ги, в съкратени срокове режисьорката монтира филма и го предадохме на колегите от Abbot. Филмът им хареса. Казаха, че ще го прожектират и на техни служебни срещи. Първата прожекция бе на ежегодния ревматологичен конгрес на Българското дружество по ревматология в Риу Правец през 2013 г. Ще кажа, че „Humira 10“ e най-прожектирания наш филм, въртеше се непрекъснато на екрана над щанда на компанията – пет пъти на час, десет часа на ден, три дни и половина... Вълнуващите и емоционални интервюта с болните и техните близки и сълзите на радост и надежда, че най-сетне са намерили облекчение на болките и мъките, изкарваха сълзи и от очите на зрителите. Така разбрах, че си бяхме постигнали целта.