ОБСЕБЕН ОТ МАГИЯТА НА СЛОВОТО

Започнах да пиша художествени текстове на единайсет годишна възраст. Изпитвах вопиюща нужда да рисувам картини с думи върху листа. Тази страст се запази през целия ми живот. Исках да овладея Словото във всичките му възможни измерения, стилове, жанрове и форми – от ежедневната улична и училищна реч през образното и емоционално литературно и по-късно до сухото академично научното слово. Донякъде успях с изключение на високата есеистика, която изисква богата обща култура, която не притежавам, тъй като целия ми живот мина под знака на медицината с четене на медицински книги и трупане на биологични знания, на театралната драматургия, която изисква сценичен, действен подход към Словото и на поезията - най-висшата словесна изява, за която е необходим божи дар, който не притежавам.
Неусетно през дългите години писане на различни художествени и научни текстове, преподаване на студенти, контакта с човешките болки и страдания, обмисляне на идеи, случки и начините да се предадат по най-въздействащия начин върху листа и не на последно място – четене на много медицински и художествени книги натрупаха в съзнанието и паметта ми много изстрадани, общочовешки мисли, истини, идеи, случки, които си струдаше да споделя с другите, тъй като в основата им неизменно бе любовта и състраданието към човека с всичките му надежди, радости и глупави заблуди, към страдалеца, към угнетения и ощетения – неща, които са ме вълнували от най-ранната ми възраст, резултат от възпитания и генотип – мисля си сега: родителите ми бяха лекари, много емоционални, интелигентни и честни хора, които приемаха като свои чуждите страдания и болки.
През всичките тези години усещах огромните възможности, сила и въздействие на Словото върху психиката на болните и здравите, на интелигентните и непросветените, на начетените и заблудените. И най-вече същността и структурата на различните му измерения и форми – едно е да пишеш текстове за научно-популярни книги, друго за студенти и съвсем различно за академични преподаватели. Общото в този случай е само материала, с който си служим - Словото в случая, подходът е различен. Като го осъзнах, се появи желанието да разнищя тази тема в детайли – разликата между различните художествени, научно-популарни, публицистични и научни стилове и форми. Така се роди идеята за лекцията за докторанти „Магията на словото“, изцяло авторска, без нито една литературна справка. По същото време трябваше да пиша спешно научна статия, но отворих втори файл за лекцията. Пишех едновременно на двата файла – като ми дойдеше на ум някакла идея, минавах от единия в другия файл. Идеите за лекцията буквално ме заливаха и изместваха в съзнанието ми идеята за статията. До един момент балансирах между двата текста, после осъзнах, че повечето време съм във файла с лекцията, а не на статията. В крайна сметка написах и статията, и лекцията, но втората ми достави много по-голямо удовлетворение, докато я пишех и четях после за допълнения и корекции. Направих сравнения и описания на всички възможни научни и художествени текстове, жанрове и форми, тяхната експресивност, начина за тяхната подредба и корекция и много други чисто практически неща, касаещи всеки пишещ, не само научна, но и художедствена литература. Като я прочете, собственичката на списание TopMedica д-р Гергана Стайнова пожела да я публикува като брошура. Текстът се прие много добре от докторантите, които са в началото на научната си кариера и се борят да овладеят Словото, без да знаят откъде да тръгнат, от преподаватели и студенти от други специалности, от колеги. Мисля си, струвало си е да пиша тогава на два файла – статията не помня, но лекцията остана…