Откровение

ОТКРОВЕНИЕ


Както при всеки автор, желанието ми е било мои текстове да достигнат и до читатели извън пределите на България. Желаел съм го най-вече заради посланията, заложени в тях, а не да видя името си изписано на друг език. И, както е написано в Библията – „…поисках и ще ти се даде…“, поисках го и съдбата ми го подапри в лицето на моите приятели поета Димитър Христов и съпругата му украинската поетеса, писателка и преводачка от български, македонски, сръбски и албански Анна Багряна. Подарих им двете си книги с къси и много къси разкази „Приказните острови“ – Сиела, 2013 и „Сините канарчета“ - Лице прес, 2017, Анна ги прочела, допаднали й и решила да ги преведе без да ми казват с Митко, за да ме изненадат. Наистина изненадата бе мила и приятна, когато тя ми подари няколко украински вестника с отпечатани мои разкази, посочи ми и електронни сайтове, където същите и други разкази също бяха публикувани. Каза ми, че разказите звучат добре и вълнуващо на украински. Обясни го с общата славянска душевност между българи и украинци. От скромност не коментира безспорно добрият превод, допринасящ за доброто звучене на разказите. Това са били и първите впечатления на първите читатели от Украйна. Така се почна. В крайна сметка тя подбра 42 от 53-те разкази от двете книги, подреди ги и ми предложи заглавието „Водоверть“ (Водовъртеж), подсказано от последното изречение на разказа „Самотната бегачка на дълги разстояния“. Приех го и Анна изпрати текста на Микола Мартинюк, семеен приятел, писател и издател от гр. Луцк – Украйна. Той харесал разказите и издаде книгата. Премиерата бе в Киев, после в гр. Луцк – Украйна в рамките на международния литературен фестивал „Горска песен“, посветен на класическата украинска поетеса Леся Украинка и в гр. Ковел. Аз четох текстове на български, за да се почувства ритъма и красотата на българския език, Анна след мен ги прочете на украински. Разказите бяха посрещнати изключително емоционално и радушно от читатели, писатели и критици. На премиерата в Киев в залата на Националния литературен музей присъстваха две българки – едната от Бесарабия, другата от България. И двете бяха просълзени, казаха, че разказите звучат еднакво вълнуващо и красиво на български и украински. Това бе нашата награда с Анна за свършената работа като автор и преводач и за Микола Мартинюк като издател. По време на премиерите и след това няколко писатели и критици изявиха желание с рецензии да споделят впечатленията си от разказите. И го направиха в следващите дни. Екземпляри от книгата подарихме на колеги и приятели на Анна, на бибриотеките в Киев, Луцк и Ковел и на Катедрата по българистика на Киевския университет.


« Обратно