ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА

(игрален филм)
Продължителност: 54 мин.
Носител: DVC pro50
Продуцент: БНТ, 2007 г.
Изпълнителен продуцент: МЛН ООД
ТВОРЧЕСКИ ЕКИП:
Сценарист - Златимир Коларов
Режисьор - Валентина Фиданова–Коларова
Оператор - Венец Димитров
Художник - Здравко Маринов
Музикално оформление - Мариана Вълканова
В ролите:
Златина - Бистра Тупарова
Кристиан - Иоан Карамфилов
Кмета - Вълчо Камарашев

Филмът разказва за разкъсаните връзки между поколенията, за борбата на едно момче и една старица с отчуждението и самотата чрез средства, които, от една страна, ги предопределят, и от друга, са следствие от тях – мобилните телефони и компютрите. Филм за любовта, приятелството и добротата, за победата на човешкия дух над злобата, егоизма и враждата - малко тъжна, доста забавна и много поучителна история за начина, по който не трябва да се отнасяме с децата. Всъщност това е една нетипично представена история за отчуждението – между Кмета и Златина, Кмета и сина му, Златина и сина й, Кристиан и родителите му, между старците от селото, между тях и техните деца, между всички...

Във филма се разказва за:

Златина – отрудената, измъчена балканска жена, която, като че ли е родена, за да страда, да дава, да се жертва, изгубила най-ценното – невръстния си син, изоставена от оцелелите деца, разпилени по света да дирят несигурното измамно щастие на изгнаници в чужбина, забравили корен, майка и родина; балканската жена, обречена да чака и много рядко да дочака вест от любими и свидни хора, готова да се изкачи до върха, но не за да живее сто години, а за да помогне, защото е приела като свои всичките деца на балканската земя, на цялата планета...

Кристиан е детето–миротворец и обединител; детето, родено в града в съвременния технизиран свят, забравил своя природен и народен корен; детето, което със своята безпомощност и искреност помирява всички, детето – бъдеще и надежда на балканската земя, на цялата планета...

Кмета е олицетворение на отрудения балкански мъж, през чиято побеляла напатила глава са минали мобилизации, войни и битки, неспособни политици, непосилен труд, хиляди компромиси, тягостни раздели...

Родителите на Кристиан – съвременни, целеустремени хора, задъхани по пътя си нагоре, забравили най-светите неща – син и близки, за да постигнат химеричните си цели, без да съзнават какво пропущат – възможността да живеят пълноценно и красиво, да бъдат пълнокръвни хора. Те не се мразят, те са просто отчуждени един от друг, от хората край себе си, от всички...

Старците от селото – отиващият си бавно и неусетно стар патриархален свят, погълнат от новия задъхан свят на техните деца, пълен с компютри, джиесеми, реклами и радиовълни, в който все по-рядко има място за нормални човешки чувства като любов, искреност, взаимност...

И въпреки това, като искрица в пепелта, някъде там, на края на света, под върха на хълма, се възражда радостта, взаимността и любовта, готовността за саможертва. И те ще процъфтят, защото пазител на искрата е балканската жена, побелелият балкански мъж и техните деца, а носител – едно невръстно, крехко, чувствително дете, способно да се изкачи само до върха на хълма, за да чуе любимите си хора...