Откровение

ОТ ТРИПТИХА ДО СЪРЦЕТО


(„Триптих за Димитър Димов“ – 27 минутен документален филм. Продуцент: БНТ, 2006 г., изпълнителен продуцент: МЛН ООД, сценаристи Златимир Коларов и Анна Свиткова, режисьор Валентина Фиданова-Коларова, оператор – Мартин Димитров, художник - Здравко Маринов, музикално оформление - Мариана Вълканова, в ролята на Димитър Димов – Александър Жеков.)

 

Два пъти съм носител на наградата за белетристика на Клуба на лекарите-писатели Димитър Димов“ на националния литературен конкурс на името на писателя – през 2002 г. за сборника „Отблясъци от далечни светкавици“(следвоенни разкази) и през 2009 г. за романа „Illusiomagna“ по повод 100 годишнината от рождението на писателя.

При награждавенето ми през 2002 г. жена ми попита Анна Свиткова – уредника на музея „Димитър Димов“ дали има заснет филм за големия романист. Анна отговори, че няма и спонтанно тримата решихме да заснемем този филм, без да сме наясно как ще го направим – как ще осигурим средствата, организацията, какъв изобщо да бъде филмът. Запален от идеята събрах всички достъпни материали за живота и творчеството на писателя, препрочетох отново всичките му книги, седнах да пиша сценария и потънах – информацията бе огромна, трудно ми бе да се ориентирам, да отделя „плявата от просото“, не знаех откъде да почна. Тогава си помислих, че няма нужда аз да се ровя в купищата данни, след като Анна Свиткова цял живот това е правила като уредник на музея. Няма друг в България, който по-добре от нея да познава живота и творчеството на Димитър Димов. Помолих я да нахвърля най-съществените биографични и творчески моменти от живота на писателя, да ми ги даде и аз да продължа нататък. Така и стана – тя изписа няколко десетки листа с дати, факти и данни, аз ги прегледах, сисематизирах и за месец написах сценария. Разделих го на три части – Димитър Димов в живота, като учен, изследовател и професор-ветеринарен лекар и като писател и логично го нарекох „Триптих за Димитър Димов“. Впрочем числото три се повтаря няколко пъти в живота му – три брака, три романа, три пиеси... Подготвихме сценария с нужните придружаващи документи и кандидатствахме за субсидия на конкурс за документални филми, обявен от БНТ през 2004 г. За голяма наша радост проектът ни спечели субсидията. Вестта ни предадоха по телефона, докато пътувахме с жена ми за Атина. Това бе първият наш успех на тази желана и недостъпна дотогава сцена – БНТ и документално кино. Казаха ни, че при обсъждането на сценария Анри Кулев е казал, че филмът е станал, остава само да се заснеме, което бе голям комплимент за мен, тъй като сценария бе един от малкото, писани от мен дотогава – всъщност вторият (първият писан в студентските ми години в съавторство с Любомир Човаков така и не видя бял свят, но пък той го разви в драма, която имаше над 100 представления във Военния театър).

Както става почти с всички доументални филми, жена ми засне нейния филм, а не моя сценарий – трите части обедени в една, но запази заглавието. Вмъкна и игрални елементи с лика на писателя на фона на прозореца в дома му, пред бюрото му с пепелника, запалената цигара и чашата с кафето и библиотеката в страни – съществени елементи от бита на Димитър Димов, интервюта с дъщерите и жена му, с Анна Свиткова, режисьора Никола Корабов, заснел филма „Тютюн“ по едноимения роман на писателя и др. Действието онагледи с рисунки на писателя, кадри от Севиля, снимки от архива на музея. За половин година филмът бе завършен.

Филмът бе многократно излъчван по БНТ, през 2007 г. получи наградата за документален филм на филмовия фестивал „Европа е тук - гр. Пазарджик. Кино-критичката Васа Ганчева писа „Филмът „Триптих за Димитър Димов“ ще остане завинаги в съкровищницата на БНТ.“. Това бе вторият комплимент за мен и жена ми като екип. Третият бе отзивите на зрителите – заинтригувани, възторжени, впечатлени от таланта и живота на писателя.

С жена ми бяхме едновременно удовлетворени и леко притеснени: докоснахме сърцето на зрителя, но не бяхме сигурни дали ще повторим някога успеха – терзаеше ни вечната дилема на твореца, почувствал красотата на мига, осъзнал мимолетността на успеха и живота.

 


« Обратно