ПОДВИГ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Бях дванайсет-тринайсет годишен, когато баща ми ми разказа за подвига на д-р Стефан Черкезов. Впечатлителен и емоционален, историята ме развълнува силно. И написах първия си (непубликуван) разказ „Лекарят-герой“. Това бе втората ми литературна творба след незавършения роман „Цар Калоян“. Завършвайки разказа се разплаках – така силно почувствах жеста и вълнението на д-р Иванов, който вижда починалия д-р Черкезов в коридора, сваля бялата си хирургическа шапка, покланя се и очите му се изпълват със сълзи. Баща ми преписа разказа на пишеща машина. Всеки път, когато го препрочитах, се просълзявах – усещах болката на д-р Черкезов и тъгата на колегата му д-р Иванов като мои - буквално, все едно че моята кожа се свличаше от огнените пламъци, все едно че губех близък и любим човек.
Сега като препрочитам пожълтелите листи с избледнели букви не съзирам податка за литература, но виждам неистово желание на едно чувствително дете да рисува картини с думи върху листа, да се вълнува и да съпреживява, да се опитва да преразкаже по свой си начин нещата, които го вълнуват – болезнена емоционалност на фона на наивност и липсата на житейски и литературен опит.
Разказът остана в личния ми архив, там стои и до сега – спомен от детството, спомен за началото на пътя…
Било е писано темата да има продължение. Благодарение на самоотвержената и апостолска дейност и ямболска упоритост моят приятел и колега д-р Тотко Найденов успя с писма до Парламента и висшите административни инстанции да отвоюва идеята си 15-ти август – денят на подвига на д-р Черкезов и Голяма Богородица по църковния календар да се обяви за национален Ден на спасението, на загиналите при изпълнение на служебен дълг. Не ми е известно друга страна да има подобен официално обявен ден на признателност и преклонение. По този повод д-р Тотко Найденов сподели:
„От 2008 г. на 15 август отдаваме почит и към всички професии, свързани със Спасението – на лекарите, сестрите, полицаите, огнеборците, минните, водните и планинските спасители. По наша идея, със съдействието на министър Десислава Атанасова и решение на Министерски съвет № 1039/20 декември 2012 г., 15-ти август е обявен за Ден на спасението – ден за оказване почит към нашите сънародници, загинали при спасяване...
...Ритуалът в памет на загиналите герои е подобен на ритуала на Втори юни – с едноминутно мълчание и изпълнение на националния химн. Подобен ритуал се изпълнява и пред много лечебни заведения в страната. За химн на Деня на спасението обявихме песента на Емил Димитров „Ако си дал“ по текст на Иля Велчев, с преотстъпени права от поета и от сина на певеца. България е единствената страна в Европейския съюз, вероятно и в света, която почита своите герои с официално държавно решение!
... Щастлив съм, че създадохме Националния ден на спасението – символ на честта, храбростта, човеколюбието, самопожертвувателността и всеотдайността. Дано той да пребъде, докато има народ български!“
Присъствах на няколко от проведените ритуали пред ВМА. Осени ме идеята да заснемем филм за героя. Предложих на една от конференциите на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, на което съм председател, да гласуват скромна сума за заснемането на филм за д-р Черкезов. Членовете на дружеството гласуваха единодушно сумата и възложиха на мен и моя екип да заснемем филма. С режисьорката Валентина Фиданова-Коларова обиколихме местата, където е роден, живял и загинал д-р Черкезов и ни потресе разрухата на дома му, на здравния пункт в родното му село, на гроба му, на паметника му пред болницата във Велико Търново, която носи неговото име и в съзнанието ми се роди заглавието „Забрава“. Сценария написах за десетина дни – имах непосредствени впечатления от обстановката и ситуацията. Най-критичният оценител и цензор на сценариите ми, режисьорката Валентина Фиданова-Коларова каза, че това, вече, е истински сценарий – подобно нещо чух за първи път след близо двайсет години обща работа в киното – аз като сценарист на повечето й филми, тя като режисьор на повечето ми сценарии.
Мотивирани да извадим героя от забравата през 2020 г. заснехме филма, Валя го монтира през следващата година. За съжаление сестрата на д-р Черкезов категорично отказа да я заснемем, дъщеря му е в Германия, нямаме връзка с нея, съпругата му е починала отдавна. Въпреки това успяхме да интервюираме някои от съседите в родното му село, състуденти и колеги.
Емил Димитров-младши – синът на автора на химна на спасението Емил Димитров „Ако си дал“ и авторът на текста Иля Велчев преотстъпиха авторските си права върху песента. Целият екип сме им много благодарни за благородния жест – бюджетът нямаше да ни позволи да заплатим правото да включим песента във филма. „Ако си дал“ е силен емоционален момент и акцент във филма, без нея филмът не би имал същото въздействие, не би бил същия.
Надяваме се „Забрава“ да възкреси героя и името на д-р Стефан Черкезов да заеме своето достойно място в пантеона на великите българи.