ПАНДЕМИЯТА, НИЕ И ВАКСИНИТЕ

В едно интервю с д-р Неделя Щонова за БТВ по повод споровете „За“ или „Против“ носенето на маски и ваксинирането, които тресяха обществото месеци наред и продължават да се обсъждат две години след началото на пандемията, казах, човек, трябва да има социална отговорност и социална толерантност, че свободата е преди всичко отговорност и след това претенции, обратното е своеволие и свободия. И дадох примера – да настояваме да не носим маски, е все едно да караме в насрещното движение, тъй като карането в дясното платно ни нарушава правата за свободно придвижване, т.е. да караме, където си искаме, без са се съобразяваме с другите участници в движението. Като не искаш да спазваш правилата, отивай в гората при вълците и мечките и там не носи маска, не се ваксинирай – живей, както ти харесва. Щом имаш претенции към обществото и искаш да ползваш всичките социални блага и придобивки, трябва да се съобразяваш със законите и правилата, с другите, с всички, с които си обречен да живееш и да споделяш една съдба – в случая угрозата от невижданата доскоро пандемия с невероятно тежките последствия.
Преди няколко месеца ректорът на Медицинския университет в Пловдив и целият ректорски състав много категорично заявиха, че до упражнения с болни ще бъдат допускани само ваксинирани студенти. Поздравих лично ректорката и един от заместник-ректорите за тази ясно заявена и отстоявана позиция въпреки неистовият вой, който се надигна в пресата, дори от един от депутатите в Народното събрание, който хистерично се провикна в Парламентарната зала, че в „Пловдивския институт се вършат безобразия, насилие и т.н.“. Това е типичен пример за безпринципно тълкуване на личната свобода и правилата в обществото. Противниците твърдят, че са нарушени правата и свободата на студентите сами да решават дали да се ваксинират, или не, без да се мисли за правата на болните, които са много повече застрашени от усложнения и смърт от здравите студенти, т.е. тенденциозно мислим за едните, а не за другите, в случая за здравите, а не за болните! В този смисъл ролята на държавата и на инстанциите е да определи, въведе и отстои правилата в интерес на общественото здраве. Личната свобода на студентите с нищо не е нарушена – никой не ги кара насила да се ваксинират, те могат да избират. Изборът е техен – ако искат да работят с болни хора, трябва да се ваксинират, в противен случай ще стоят извън болничните стаи, защото това изискват логиката и моралът към болните и застрашени хора.
В подкрепа на подобно поведение са и решенията на някои големи мултинационални компании, които не допускат до работа неваксинирани служители, но там никой не оспорва решението на директора и на управителните съвети – ако искаш да работиш, се ваксинирай, ако не искаш – търси си друго работно място. Типичен пример е решението на CNN да уволни неваксинирани служители. Сигурно и там се вихри подобен спор, но решението е ясно и категорично в интерес на застрашените и уязвимите.
Двамата с режисьорката се надяваме най-сетне споровете да стихнат и хората да осъзнаят простата и очевадна истина – от ваксините никой не е умрял, но от пандемията в България умряха хора, колкото е населението на един средно голям град, по-голям от Велинград и Кюстендил, които по времето на соца бяха с по тридесетина хиляди жители, сега са намалели наполовина. Крайно време е да спрем черната тенденция от погубени животи – това зависи от нас самите! Дано и нашият филм да е малка брънка в тази борба за живот, без смърт!...