ОТКРОВЕНИЕ

Както почти всички филми на режисьорката Валентина Фиданова-Коларова, независимо дали съм сценарист, съсценарист или сценаристи са други автори, и документалният филм за живота и творчеството на художничката Васка Попова-Баларева „Вибрации от душевността“ мина през очите и душата ми с целия период от идеята, заснемането, монтажа, постпродукцията до премиерата. Както и в другите филми, бях едновременно безстрастен, страничен наблюдател, съветник, коректор, даващ идеи за всеки един от елементите на филма. Крайното решение, разбира се, винаги вземаше режисьорката. Моята роля бе на катализатор за избистряне и доосъзнаване на загатнати, но неоформени идеи, на страничен оценител, на коректор на слабостите и утвърдител на положителните моменти във всички етапи от написването на сценария, заснемането на филма до премиерата. Това, много често, не оставаше ненаказано за мен – често търпях упреци и недоволства от страна на режисьорката заради моята критична безпристрастност, но, накрая, винаги, филмът печелеше от съвместната ни работа, в частност и от моите съвети. В името на истината в голямата част от случаите Валя вземаше предвид моите идеи, като ги пречупваше през своите професионални и художествени виждания за филма – все пак тя е професионалиста-кинаждия, а аз съм сценариста-дилетант, т.е. любител. Същия път извървяхме и с филма „Вибрации от душевността“ за художничката Васка Баларева. Това определи и ролята ми на драматургичен консултант на филма.