Откровение - 50 ГОДИНИ КЛИНИКА ПО РЕВМАТОЛОГИЯ ул. УРВИЧ № 13

Точно преди 35 години, през пролетта на 1991 г., след 10 години „митарстване“ из България като ординатор по вътрешни болести в Общинската болница в Бяла Слатина, младши, старши и главен асистент по вътрешни болести и по пропедевтика на вътрешните болести в Пазарджик, Пловдив и отново в Пазарджик, след поредния успешен четвърти поред асистентски изпит започнах работа в Клиниката по ревматология – единствената тогава ревматологична клиника в страната. Бях щастлив и често казвам, че три години се реех на метър над земята, защото не ходех, а летях от удовлетворението, че работя в най-добрата, уникална клиника в България. Тогава в страната бяхме 23 ревматолози. Ако се бях върнал в София като кардиолог, тъй като втората ми медицинска специалност бе „кардиоревматология“, щях да съм един от многото кардиолози, но като ревматолог – бях един от малкото. Това предопредели и кариерата ми по-нататък. На 10-та година защитих дисертация за „доктор на медицинските науки“, която по онова време беше задължително изискване за професура, след 3 години се хабилитирах като „доцент“, след още 2 като „професор“. Шансовете да постигна това, което желаех още като студент в Медицинска академия, се реализираха благодарение на волята ми да го направя, но в най-голяма степен на клиниката, в която работех, позната за цяла България като „Клиниката на Урвич 13“. Сега сме 236 ревматолози, изграждащи стабилна ревматологична мрежа в страната със специалисти от всички поколения, което създава условия за стабилност на системата. Всичко тръгна от Клиниката на ул. Урвич в началото на 90-те години. Давам си сметка, че и аз имам своя дял в просперитета на клиниката наред с основателите й чл. кор. проф. Васил Цончев, проф. Тамара Езра Пилософ, проф. Къньо Кънев, проф. Йордан Шейтанов, проф. Рашо Рашков, проф. Симеон Монов, проф. Мариана Иванова – ръководители на клиниката от основаването й досега. Също доц. Венета Пейчева, проф. Румен Стоилов, д-р Пенка Бекярова, д-р Даниела Димитрова, д-р Мина Лесева и други достойни български лекари, които в продължение на години се грижеха за ревматично болните в България. Помислих си, че от 50-годишната история на клиниката, 35 години съм работил в нея, че това е половината от живота ми, посветен на специалността в научната и практическа лечебна насока. Съзнанието за свършеното и постигнатото с много ентусиазъм, труд и вдъхновение от нашите учители, предходници и настоящи колеги ме накара да напиша сценария и с режисьорката Валентина Фиданова-Коларова да заснемем този филм като свидетелство и памет за наистина величави времена, за да бъдат пример за подражание и действие за колегите, които ще ни наследят и ще продължат нашето дело в следващите 50 години и нататък...