Откровение

ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО И ЦЕНАТА


Натрупали известен опит с двата медицински документални филма „Бялата лястовица“ и „Тихият крадец“, решихме следващият филм за остеоартрозата - най-честата ревматична болест да е коренно различен от предишните като сюжет, постройка, изграждане, звучене, да съчетава конкретната информация за болестта, представена с текст и 3D анимация, картини на световни художници, интерпретиращи различни аспекти на възрастта и филсофски разсъждения за смисъла на живота..., с една дума да изградим филма в стила на филмите на Discovery. За целта трябваше да намерим „ключа“ към филма. Намери го Валя, аз предоставих медицинската информация, както я бях описал в моите книги за пациенти „За човека, болестта и още нещо. Книга трета – болести и лечение“ и „Остеоартроза“ от порицата „Двайсетте най-чести ревматични болести“. По-нататък при изграждането и писането на сценария имах по-скоро консултантска и коректорска функция, отколкото конкретно пишеща. Няколко месеца през лятото Валя дописа моите текстове с представяне на шедьоври на Гоя, Караваджо, Клинт и други световноизвестни художници, интерпретирали в картините си различни аспекти на дългия живот и възрастта. Направи го много умело – така втъка нейните думи в моите текстове, че при четене и слушане, не се чувства никаква разлика, словото тече равно, гладко, мелодично.

Чрез Интернет за доста пари купихме програма на човешки скелет, с която можехме да движим костите във всички посоки, за да онагледим ставните промени при шиповата болест. След множество разговори за същността на болестта, разглеждане на анатомични учебници и атласи, рисуване на скици и компютърни ескизи аниматорът Красимир Воденичаров изпълни задачата перфектно.

И в този филм включихме игрални възстановки и автентична обстановка от края на деветнайсти век. Художникът проф. Здравко Маринов дълго търси и обикаля, докато намери в Пловдив стара аптека със звънец на входа, дървени потъмнели рафтове и метални табелки с надписи върху шишетата и колбите, после място за танца на шаман, съвременна фармацевтична лаборатория... Търсенето и откривателството са едни от чара на кинотворчеството, както и в литературата, и изобщо в живота - да създадеш свят от нищото. Да го наситиш с картини и да му дадеш живот. И да му се радваш със зрителите и читателите. И да те боли, ако посланията ти не достигнат до хората, не го харесат, ако критиката не го оцени, или, не дай боже, го отхвърли...

Включихме кадри от „Танца на огъня“, които заснехме през 2009 г. на остров Бали – привечер, на фона на залязващото слънце, голи мъже с по една препаска на кръста танцуват и пеят около запален огън. В полето край Костандово снимахме и „шман“, наметнат с кожи, който тонцува и произнася своите заклинания край разгорен огън. Тези кадри създават усещането за древност и автентичност, онагледяват дългия път, който е извървяла съвременната медицина от древността до днес.

Филмът започва с оригинални наши кадри на щъркели, накацали на електрически стълбове в полето край Костандово и един с S-образен полет търси свободен стълб да кацне. Не знаех как са успели да ги заснемат операторът с жена ми. Шегуваха се, че са наели щъркели-натурсчшици за филма и режисьорката им е наредила да кацнат на всеки един от стълбовете. Оказа се, че наесен малките щъркели порасват и гнездото отеснява за петте или шестте големи птици. Тогава старите оставят гнездото на младите, а те спят по стълбовете, защото по дърветата през нощта могат да се качат чакали или диви котки, а по земята бродят бездомни кучета и хищници. Позната родителска ситуация – чувал съм често да казват: „С жената се преместихме на село, апартамента оставихме на децата...“. Тези кадри впечатляват и се помнят от всички зрители. Питат как сме ги заснели, дали не сме ги снели от Интернет. Кадрите са оригинални, наши, пазим касетите, може да потрябват. Щъркелите не са вписани в сценария, те са случайно попадение, случайна „находка“, изненадата – друга част от чара на киното.

Премиерата на филма бе в Дома на киното през 2012 г., после го показахме на различни ревматологични научни форуми, на пациентски сбирки, на кино-фестивали. На Festival of Euro-med Contemporary ArtsCulture Versus Crisisi“ - Фондация „Анна Линд“, Радомир, 2013 обра всички възможни награди – за сценарий, режисура, операторско майсторство, художник, анматор, музика и музикално оформление. На Шестнайстия международен фестивал на червенокръстките и здравни филми в комплекс Камчия край Варна през 2015 г. взе „Диплом за за представяне на медицинските проблеми с методите на изкуството“. Най-висока оценка за филма даде дуаенът на кинокритиката в България проф. Вера Найденова. След прожекцията на филма на фестивала „Златен ритон“ в Пловдив тя каза: „Това е филм в стил Discovery на европейско... – замълча и допълни: - на световно ниво.“

Определям „Цената на дълголеието“ като филм-провокация и размисъл, обединяващ хармонично сухата медицинска фактология с богата художествена интерпретация на най-дискутирания медицински и философски въпрос – какво дава и какво взема от Човека дългият живот. Целта ни бе да провокираме болните да се замислят, за да не се изживява като победени, а като победители, въпреки болките и дискомфорта, като разясним, че шиповите промени са неизбежни, генетично предопределени да се развият в определен период от живота, неизбежен спътник на отминалото време и настъпващата старост. Те са цената на дълголетието и подкрепят максимата, че „който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее“..., моменти, намерили концентриран изказ в заключителните слова на филма:

„Със същото философско прозрение бихме могли да кажем, че остаряваме, че се променяме, че се уморяваме, че се появяват болки и страдания, но те са резултат от дългия живот, те са цената, която плащаме за дълголетието, с което съдбата ни е дарила, за щастието да живеем дълго и да видим децата си и техните деца пораснали, реализирани, успели...“


« Обратно