ОТКРОВЕНИЕ

(Текстът е от предговора на книгата)
В множеството интервюта в международни и национални вестници, списания и електронни медии, освен мнение по различни социални и здравни проблеми, споделях и мои виждания за творчеството, изкуството и трънливия път към съвършенството, изказах деликатно съвети и препоръки как хората тръгнали по този път да преодолеят трудностите, които аз срещнах по моя път – всичко бе споделяне на опит, а не възвеличаване на интервюирания от самия него. Искреността и желанието да помогна ме водеха при всяко интервю, независимо дали по радиото, телевизията или пред диктофона на журналиста, независимо дали обсъждахме медицински, литературни или социални теми. Медиите са средството, чрез което споделени опит, препоръки и съвети достигат търсещите смисъла и истината хора. Същото е и с литературата и посланието на творбите, т.е. славата за мен не е цел, а средство. Всичко останало е суета.
И при интервютата, както и в литературата, трябва да има какво да кажеш и да знаеш как да го направиш. Да си живял и мислил, да си съпреживял и премислил, да си страдал и копнял, да си губил и печелил. Всяко чувство и събитие е повод за размисъл и извод. Това са нещата, с които Животът ни учи ежедневно защо и как да живеем, трябва само да сме прилежни ученици, да не пропускаме шанса да научим, да осъзнаем още нещо, да се вслушаме в уроците на Живота и Съдбата. В интервютата по телевизии, радиа и вестници се опитвам да впиша моите уроци.
Рискът е да те забележат, да излезеш от тихата и уютна анонимност, да си различим на улицата и известен. Освен удовлетворение, славата е бреме. Трябва да имаш дух и плещи да я носиш, без от една страна да повярваш, че си изключителен, незаменим, велик и от друга – да обръгнеш към клевети и хули, болшинството незаслужени и раняващи душата.
Неизменно условие за успеха на всяко интервю е да си искрен, изцяло, до безпощада! Увъртането, преиграването, неискреността, лъжата в интервюто, както и на листа, личат безпощадно ясно. От друга страна абсолютна истина не съществува, продиктувано е от нейната природа – всеки гледа на света от своята гледна точка, от своя ъгъл. И наивно е да се търси тя – единствената и свещена истина. За един е една, за друг – съвсем различна.
Затова – мисля си - смисълът не е в търсене на истината, а в искреността на споделеното, в разчепкването на преживяното, да споделиш с риск да сбъркаш. И тогава ще се доближим до това, което общоприетите стандарти определят като истина.

В едно интервю преди години за вестника на Българския лекарски съюз „.Quo vadis“ (24.05.2007) водещата Ангелина Шопова ме запита докъде са медицината и докъде литературата в живота ми. Отговорих: „Живея в два паралелни свята – на медицината и на литературата.“ И доразвих мисълта си, че първият свят е на логиката и мисълта, вторият – на вълнението и чувствата. И двата са ментални, духовни светове и лесно преминавам от единия в другия, за секунди. Това ми помага да се опазя от безличието на деня и сивотата на бита. Ангелина изведе думите ми в заглавието и изразът се завъртя в медиите. Медикът, писател и поет проф. Веселин Борисов често го цитира, когато пише за лекари-творци, които също живеят в два ментални свята. И други журналисти ме питат за двата ми паралелни свята. На този принцип съм построил и тази книга - първата част е посветена на литературата, изкуството и книгите, втората – на медицината, ревматичните болести и обществото. Прибавил съм и една трета част на споделени мисли на различни места, по различни поводи.
За мен остава надеждата, че надникването в двата мои интимни свята, ще помогне на някого да намери пътя.

И три мнения за текста, докато редактирахме, форматирахме и оформяхме книгата:
1. С тон на колебание и съмнение за смисъла на подобен род книга попитах редакторката и коректорката на книгата Стела Зидарова: „Кой чете подобна книга с интервюта?“. Много убедено тя ми отговори: „Всяка книга си намира читателя – може да й се вярва, си помислих, тя работи в Столичната градска библиотека и се е срещала с хиляди книги и хиляди читатели, и допълни: - Вчера я занесох вкъщи да чета на моите близки какво да правят и какво да не правят…“
2. Издателят Асен Асенов, който помага при отпечатването на книгата, ми каза, че форматирането на текста върви бавно. „Защо – попитах аз, - това е равен, нормален текст?“. „Защото – отговори той – страньорката (съпругата му Мирела) не работи, а чете“. При следващата ни среща я попитах кои интервюта чете с идеята, че са й интересни интервютата на медицинска тема, в които говоря за много и различни ревматични болести, а подминава първата част с интервютата, посветени на литературата и изкуството. Тя ми отговори, че все още форматира първата част от книгата и тепърва ще продължи с втората, медицинска част.
3. Заинтригуван Асен Асенов започнал да чете текста от бъдещата книга и каза, че „книгата трябва да се чете с подчертаване“.
Може да им се вярва – Стела е безспорен професионалист, а Мирела и Асен са ми добри приятели, за да ме ласкаят. Мненията им, разбира се, ме зарадваха и намали част от колебанията ми за смисъла на книгата и оправдаха вложените време, усилия и труд, да издиря интервютата от различните хартиени и електронни медии, да сваля текстовете от записите от радио и телевизионните предавания, да ги подредя, редактирам и издам и т.н., дейности, характерни за издаването на всяка книга.
Оставам с надеждата, че някои от моите мисли и прозрения ще стигнат и докоснат душите и разума на някои от евентуалните читатели…