ОТКРОВЕНИЕ

Мотивите да напише първите четири сценария за полицейски сериал най-добре са отразени в предговора на „Сценарни вариации. Книга втора…“:

Преди десетина години БНТ обяви конкурс за заснемане на телевизионен сериал. Дълго време не бе имало подобна обява и множество сценарни екипи се нахвърлиха стръвно да пишат сценарии за сериали с идеята да участват и, дай Боже, да спечелят. Увлечени от общия водовъртеж и нашият скромен екип – аз и режисьорката Валентина Фиданова-Коларова решихме да се пробваме на тази нова за нас територия. Тя даде идеята за сериал за полицейски филм, където героите са редови, а не висшестоящи полицаи и нахвърли щрихи върху индивидуалната характеристика на героите. Идеята ме вдъхнови, седнах и за два месеца и половина написах четири серии, каквито бяха изискванията за конкурса. Написах ги като литературни сценарии, за да очертая сюжета и основните конфликти, действия и герои и след това да ги приведа в изискуемата сценарна форма. Двайсетина дни преди крайния срок привлякохме към екипа и сценариста Владимир Ганев – автор на емблематични по времето на „соца“ филми като „Комбина“ и мн. др. Тримата преработихме написаното от мен и го доближихме максимално до изискванията на жанра като форма и съдържание. Последният ден на съвместната ни работа Владо каза: „Независимо дали ще спечелим или не, може да сме удовлетворени – свършихме добра работа“. Встрани от авторовите ми пристрастия, повярвах му напълно – Владо е безспорен професионалист, завършил е кинодраматургия във ВГИК, най-реномираната театрална институция в света и е автор на сценариите на над десет заснети филми. Въпреки „добре свършената работа“, сценариите не бяха приети, поради междуособици и дрязги на участниците и ръководството на телевизията, конкурсът се провали без някой да спечели. По-късно така и не се повтори и БНТ остана без лелеяния по онова време телевизионен сериал. По-късно се заснеха други сериали при неясни обстоятелства за финансиране, избор на екип и изразходваните средства, но това е друга тема.
Едно от мненията на председателя на комисията за отхвърлянето на нашия сериал бе, че „липсва драматургичност и текстът изобилства с клишета“. Това ме провокира да се замисля дали е чел и дали изобщо познава „Руската фантастична приказка“ на Владимир Яковлевич Проп. В оригиналния си труд на базата на сто руски фантастични приказки авторът анализира функциите на героите и стига до гениалния извод, че независимо от разнообразието на сюжетите и външния изглед на героите в стоте приказки, всеки един от тях изпълнява строго определена функция, без която приказката не може да се построи – Протагонист, Антагонист, Помощник и т.н. Авторът много точно посочва къде авторът може да развихри въображението си (външен вид на героите, пол, възраст, специфични особености на характера, но не и на функцията в сюжета!) и кой каквито се сети вътрешни и външни белези, и къде не – функцията на героя в приказката и схемата на сюжета, подредбата на събитията, които се редят един след друг по строго определен „железен“ сюжетен принцип. Нарушаването му разрушава структурата на приказката и от „фантастична“ се превръща в безлична и неинтересна. Този „железен“ принцип не е случаен, той е изкристализирал израз на многовековната практика на приказните разказвачи, за да държи интереса на слушателите тогава, а в съвремеността – на съвременните читателите и, съответно - зрителите, тъй като съвременните приключенски филми не са нещо друго, а „фантастични“ приказки за деца и възрастни. Принципът е еднакъв независимо дали действието се развива в настоящето, в миналото или в бъдещето, дали се касае за приключенски, каубойски научно-фантастичен, или криминален филм. Когато изчетох няколко пъти труда на Проп и си водех записки по текста, осъзнах, че написаното се покрива буквално на 100% с една от най-древните приказки в човешката история – завръщането на Одисей в Итака. От Омир до Проп нещата не са се променили и на милиметър. Много автори на приключенски филми познават много добре този принцип, експлоатират го максимално и творят съвременни шедьоври, покоряващи света. Типичен пример са всичките филми за Индиана Джоунс, Карибски пирати, Междузвездни войни, Умирай трудно, Мисията невъзможна и мн. др., които се гледат с интерес от малки и големи по целия свят, десетилетия наред.
За непознаващ принципите, описани от Проп, сценариите звучат като клишета, познати и видени в други филми – всъщност във всички в този стил и жанр, поради „железния сценарен ред и принцип“, необходими на жанра, за да съществува, т.е. да задържи интереса и вниманието на зрителите. Същият той – непознаващия принципите, описани от Проп, не знае къде да търси различията и оригиналността на текста – в индивидуалната характеристика на отделните герои, която е съвкупност от външни и вътрешни черти, даващи безбрежен простор на автора да прояви максимално творческата си фантазия. За да оценя творби и да прави изводи на първо място трябва да познава принципа за „свободата и несвободата на твореца“ - къде творецът може да твори и къде не! На професионалните сценаристи, драматурзи и кинотеоретици много добре са известни принципите и универсалната схема по която се гради приключенският сценарий – събитията, които се случват, в кой момент и в коя част на сценария: кога героят ще срещне любимата, кога ще я целуне, кога ще я похитят, кога ще я спаси, но не и как всичко това ще се случи. Имено това „как всичко това ще се случи“ е индивидуалната оригиналност на сценария, който предопределя интереса на зрителите, пълни киносалоните и касите на продуцентите.
В книгата представям литературния вариант на сценариите, с които участвахме в конкурса. Представям ги без претенциите, че са „изключителни, ценни и интересни“, с идеята, че покриват изискванията на приключенския полицейски филм, т.е. – принципите, открити и описани от Проп.