Откровение

Откровение - СЪДБИ. ОЩЕ АВТЕНТИЧНИ ЛЕКАРСКИ ИСТОРИИ.


В този раздел ще цитирам увода към книгата – той най-ясно и конкретно отразява мислите ми при написването и подредбата на разказите.

 

*******

По повод поредицата от четири книги „Автентични лекарски истории“ (1) писателят Борислав Бойчев каза, че не страдам от липсата на сюжети и аз не търся разказа, а той идва при мен – имаше предвид лекарската ми практика и ежедневния контакт с болни хора, разбити мечти и сринати съдби. След четвъртата книга от поредицата „Нови лекарски разкази“ – КЛМН ЕООД, 2018 г. реших да не се връщам повече към автентичните истории – желанието ми е всяка книга да е различна от другите като композиция, изказ, форма, идея, разказ, слог, а с лекарските разкази имах чувството, че тъпча на място, че се повтарям, че не казвам нищо ново и интересно, че ставам все по познат, безинтересен, скучен, предвидим, но, както каза Борислав Бойчев, нови сюжети ме връхлетяха. Дълго им се съпротивлявах, после с предадох – във всяка случайна среща или случка стоеше по една човешка драма и една съдба. Струваше си да ги споделя с читателите като нестандартна изповед на потърпевшите с надеждата техните грешки и съдби да предпазят читателите от сходни грешки и заблуди; силата, мечтите и надеждите им да вдъхновят хора със сходна съдба. И още нещо – доста читатели казаха, че не обичат измислени истории, че им допада най-много автентичността на разказите и ми цитираха отделни части, изрази, герои и случки от разказите – явно бяха чели книгите внимателно. Думите им ме зарадва – посланията бяха стигнали до тези, за които разказите бяха писани. Тези два момента са мотивът за петата книга от поредицата „Автентични лекарски истории“.

Няколко от разказите са „сглобени“ от различни автентични истории, случили се в различно време, свързани реални спомени и герои, фантазията е минимална, колкото да се композира пълноценно разказът и да не звучи като съшит от кръпки. Включвам ги, защото съответстват на заглавието на книгата – всеки от тях отразява една съдба на един човек, на един герой…

 

По размер и тематика всеки един от разказите в тази книга би могъл да се впише пълноценно в някоя от другите четири книги с автентични лекарски истории плюс в сборниците с къси и много къси разкази (2), част от които са от моята лекарска практика, но ги публикувам отделно, защото се появиха „на бял свят“ години след издаване на посочените книги, а не исках да правя втори допълнени издания.

 

--------

(1)

От куфара със сувенири. Автентични лекарски разкази (разкази) – КЛМН ЕООД, 2016

У нас и по света. Още автентични лекарски разкази (разкази) –Лице прес, 2017

Във вихъра на въртележката. И още автентични лекарски разкази (разкази) – Лице прес, 2017

Нови лекарски разкази. Автентични лекарски истории (разкази) – КЛМН ЕООД, 2018

(2)

Приказните острови (къси разкази) –Ciela, 2013

Сините канарчета (къси и много къси разкази) – Лице прес, 2017

 

 

ОТКЪС

Първият текст от книгата:

ОЧИТЕ НА БОЛНИЯ

Преди време журналистка ми попита какво ме кара да бъда състрадателен към болните.

  • Сигурно Хипократовата клетка? – завърши въпроса си тя.

  • Последното нещо, което ме кара да състрадавам на болните е Хепократовата клетва – отговорих.

Тя ме погледна удивено.

  • При връчването на дипломите на втората промоция, като отличник на курса аз прочетох Хипократовата клетва, от тогава не съм я чел. Имам я и на плакет на стената в кабинета си, но не помня и една дума от нея – поясних.

  • Какво тогава Ви кара да сте всеотдаен? – попита тя.

  • Очите на болния – отговорих, без да се замислям. И продължих: – В очите на болния има всичко, което може да се съзре в нечии очи, понякога прикрито, друг път изявено – паника, страдание, мъка, болка, страх, усещането за пропиляно време, за наближаващ край и едновременно с това капчица надежда за изцеление, и, дай Боже, за още мъничко живот, ако не години, то поне още два-три месеца, може дни... И много неизплакани сълзи има в очите на болния. Напират да бликнат, той ги преглъща с усилие и продължава да гледа с тревожен поглед човека срещу него. Понякога има недоверие, искрици на недоволство, злоба… Друг път – примирение, безразличие, апатия. Или – решимост, непримиримост, твърдост да устоява, да се бори, да пребъде… В началото радост няма в очите на болния. Радостта се появява след овладяване на болката – неуверена, невярваща, плаха като птица. И благодарност засиява в очите, когато той си тръгва обнадежден и едновременно с това невярващ, че е оцелял, че няма да страда, че ще прегърне любимите си хора, че ще живее... Същите неща ги има и в очите на близките му. Често казвам: „Болен в семейството означава болест за цялото семейство. Като лекуваме болния, лекуваме и неговите близки.“ Пред очите на болния и изтерзаните очи на неговите близки не можеш да бъдеш друг, освен състрадателен и всеотдаен. Така, че избор нямам – приключиш с отговора аз.

Тя кимна и замълча. Мисля, че най-важното разбра – всяко надникване в очите на болния е докосване до една съдба…


« Обратно