ЗА ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО. Импресии, есета, мисли (Избрано). КЛМН, 2024

ПО „ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ“ НА СЛОВОТО

Много се препъвах, посоката налучквах интуитивно и с много мислене и четене, бавно си проправях път из дебрите на джунглата, назована „Слово“ с двете крайно­сти „Литература“ и „Наука“, в смисъл художествен и на­учен стил. Теоретично проблемите ми бяха ясни, имах блестящи класически примери пред себе си, но при мен нещата не се получаваха на листа. Текстовете бяха гра­пави, необработени, груби, имаха чувство, вълнение, заряд, но нямаха звучене – плавно, гладко, без словото да се усеща и натрапва, защото като чете, читателят не трябва да вижда думите, а да ги усеща! Пишех, по­правях, триех и добавях, късах и изхвърлях. И започвах отново... Отнасяше се за художествените текстове. Много по-лесно пишех медицинските си книги – бях затънал в медицината до „гуша“, бях чел неимоверно много меди­цински книги и „плувах в свои води“ (прекрасни клише­та, за да обрисуват безпомощността ми пред художест­веното и лекото ми преимущество пред научното слово). Още повече, че имах примера и разговорите с баща ми за спецификата на научния стил, докато пишеше своите медицински книги. Тогава не се замислях за разликата между двата словесни стила. Една случка от практиката ме наведе на тази мисъл и изводите след това:

След месеци писане само на научни текстове, един следобед в Пазарджик ми дойде идеята за разказ и по­чувствах позабравеното вълнение и тръпка да се „захва­на за молива“ (поредното клише в този текст). Подобно вълнение винаги носи заряда за художествен успех, важното е да не го изпуснеш, зависи как ще го реализираш, като „сграбчиш молива“ (няма да броя повече клише­тата!). За да не го изпусна, оставих настрани статията, която пишех, отворих нов файл в компютъра и започнах с първия абзац. Бързо го написах и го прочетох. И нито грам литература не съзрях в текста! Преработих го – съ­щият ефект. Преразказах го – отново никаква литерату­ра. Зачетох се още по-внимателно – изреченията правил­но конструирани, подредени, точни, героят – наличен, конфликтът – ясен, а литературата я няма. И осъзнах, че, деформиран от дългото писане на медицински тек­стове, бях подходил към художествената тема като към научна – изчерпателно, точно, обяснително и методоло­гично правилно, което я лишаваше от душа и дух. И това убиваше литературата в текста, най-вече изчерпателно, обяснително и методологично правилно подредените думи. Тогава осъзнах, че научният стил обяснява, а худо­жественият – внушава и това ги прави коренно различ­ни. Че единственото сходство между тях е, че работят с един и същи материал – Словото, но по напълно разли­чен начин – обяснителен и внушителен, съответно... Бях тръгнал да обяснявам героя, а не да разказвам за него, да внушавам... Разказ не се получи, но изводът бе много важен за мен. После го надградих, разглеждайки и дру­гите словесни стилове и жанрове, в лекцията „Магията на Словото“ за докторантите по медицина, на които им предстои да се препъват като мен по „трънливия път“ на Словото (казах, че клишетата няма повече да ги броя!)...

Повод – МАГИЯТА НА СЛОВОТО... (лекция). Topmedica. София, 2012